Защо детето не говори на 2, 3, 4 години

Момичетата трябва да изрекат първите си думички преди 1-годишна възраст, а момчетата до 1,5 години, според стандартите за развитие. Като се вземат предвид индивидуалните особености на развитие на всяко дете, обикновено на възраст под 2 години всички трябва да имат арсенал от 30-50 думи в речника си.

- Между 1 и 2 години речникът на детето се състои средно от около 30 думи. Като една от тях задължително е „Не“.

- Между 2 и 3 години езиковите способности нарастват многократно. На 3 години речникът на детето се състои от около 500 думи. То е в състояние да ги комбинира така, че да състави кратко изречение с ясно значение.
Ето защо, ако детето не е проговорило, е необходимо да се консултирате с лекар и логопед.

„Дълбоките речеви разстройства, в зависимост от техния характер, по един или друг начин

ограничават умственото развитие като цяло

Това се случва както поради взаимопроникващото единство на речта и мисленето, така и поради нарушаването на нормалната комуникация с другите. Последното обеднява знания, емоции и други прояви на личността " , М.Е. Хватцев.

Всички неговорещи 3-годишни деца (независимо от причината за липсата на реч) имат нужда от консултация и оценка от психолози и психиатри. Ако детето не проговори и след 6-7 години, много психиатри правят заключение за вторичен намален интелект.
В голяма част от случаите

ранните занимания с логопед дават резултат

Той успява да се справи с нарушението или да облекчи състоянието на детето. Ако изчакате (след 2 години) то да проговори, психологическите проблеми нарастват. Емоционално волевата сфера все повече се нарушава, поведението на детето се влошава и висшите психични функции - памет, внимание, мислене, интелект, изостават в сравнение с тези на връстниците му.
При продължителна задръжка на речта, пълната логопедична корекция отнема повече време и са необходими все повече и повече допълнителни специалисти, които да работят паралелно с логопеда.

До 90% от причините, поради които детето не говори, могат да бъдат определени и преодоляни с помощта на логопед-дефектолог, тъй като нелогопедичните причини за липсата на реч са доста редки. И когато логопед работи съвместно с други специалисти,

той трябва да бъде водещият

През последните години все по-често родители на деца, които не са проговорили, се обръщат към лекари, вместо към логопеди. Това е така, защото все повече страни в света, преминават към международната класификация на болестите ICD-10, която включва речеви разстройства, с които се занимава логопед. И ако по-рано невролозите не са имали право да напишат причината за липсата на реч, преди да получат логопедично заключение, сега те са длъжни да посочат причината. Проблемът е, че лекарите изучават логопедия само един месец (17 лекции), а логопедите изучават неврология една година. Логопедите не могат да работят като невролози, докато невролозите бяха принудени да работят и като логопеди. Ето защо, ако лекар диагностицира - забавено развитие на речта, забавено психовербално развитие, алалия, разстройство от аутистичния спектър, аутизъм, нетипичен аутизъм - това не означава нищо. Необходимо е да се консултирате и с логопед.
Проблемът с речевите разстройства става все по-чест във всички европейски страни и в Америка.
Родителите години наред обикалят лекарите, опитвайки се да разберат защо детето не говори, провеждат много ненужни, скъпи прегледи и когато на 5-6-годишна възраст все пак стигнат до логопед, в повечето случаи чуват : „Няма да мога да доведа детето до пълната норма, къде бяхте по-рано.“

Снимка: Getty

Защо не ме потърсихте на време“

Броят на децата, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, аутизъм, атипичен аутизъм, в последните години се е увеличил няколко пъти. Често лекарите не знаят какво е алалия (двигателна, сензорна, сензомоторна). И поради сходството на някои от симптомите, те поставят диагноза „аутизм“ на всички.
В резултат това, забавянето в говорното развитие, което логопедите биха могли да коригират своевременно, не се лекува, а поради загубено време става нелечимо.
Затова в много логопедични сайтове ще прочетете: „Ако детето ви не говори, тогава не губете време, а веднага отидете на логопед“.

Не всеки логопед е подходящ:
- логопедът трябва да има висше логопедично образование (5 години обучение в университета) или магистърска степен (6 години обучение в университета), тъй като бакалавърът не изучава цялата реч разстройства и неврология.
- Логопедът трябва да има богат опит в успешната корекция на всички речеви нарушения, за да знае динамиката на промяната в симптомите.

Източник: logopedistskipe.com, адаптация Мона Василева